Принципът и съставът на сензора

Сензорът е устройство за откриване, инструмент за получаване на информация или машина за предаване на усещания. В най-общата дефиниция сензорът е устройство, модул или подсистема, често използвани в системи за автоматично управление и измерване. Сензорът може да се тълкува като устройство или устройство, което може да трансформира измерена физическа величина (като скорост, температура, звук, светлина и т.н.) в друга физическа величина (обикновено електричество), която е удобна за предаване и обработка.
Друг начин за класифициране на сензорите е според вида на изхода, който произвеждат, според това дали са аналогови или цифрови. Аналоговите сензори преобразуват входните данни от околната среда в непрекъснато променящи се изходни аналогови сигнали.
За разлика от аналоговите сензори, цифровите сензори преобразуват входните данни от околната среда в дискретни цифрови сигнали, предавани в двоичен формат (1s и 0s). Цифровите сензори са станали доста често срещани във всички индустрии, заменяйки аналоговите сензори в много случаи. Например цифровите сензори вече се използват за измерване на влажност, температура, барометрично налягане, качество на въздуха и много други видове явления в околната среда.
Характеристиките на сензорите включват: миниатюризация, дигитализация, интелигентност, многофункционалност, систематизация и работа в мрежа. Това е първата връзка, която реализира автоматично откриване и автоматично управление. Съществуването и развитието на сензорите позволяват на обектите да имат сетива като докосване, вкус и обоняние и карат обектите да оживяват бавно. Обикновено според основната си сензорна функция той може да бъде разделен на десет категории: термичен сензор, сензор за светлина, сензор за газ, сензор за сила, магнитен сензор, сензор за влажност, сензор за звук, сензор за радиация, сензор за цвят и сензор за вкус.